В три последователно обнародвани тома (1965, 1968 и 1971 г.) бяха преиздадени писаните от мене изследвания и статии на няколко чужди езика, а преди година бяха преиздадени статии на руски език. Тук са събрани двадесет и пет статии, излезли на български език в периода от 1933 до 1970 година, писани през разни години и при различни условия на научната работа. По своята проблематика те се отнасят предимно до политическата и отчасти до културната история на нашето средновековие.
Началните няколко статии разглеждат въпроси от най-ранната българска история, сиреч от времето на първите прониквания на славяните в отсамдунавските земи до края на VII век. Три статии са посветени на нашата история от IX и X век, а следващите няколко статии разглеждат проблеми от по-късните столетия. Последните десетина статии имат твърде разнородна тематика от политическата и културната история, като завършват с неотдавна обнародвано проучване върху историята на османското завоевание на Тракия през втората половина на XIV век.
При разглеждането на тези явления нашата историография използува една утвърдена вече терминология. Идеите на теокрацията, т. е. политическата теория за превъзходството и преимуществото на духовната власт над светската, се определят като папонезаризъм.
А нейният антипод — доктрината, според която духовната власт и нейните институции дължали подчинение на светската власт — като цезаропапизъм. Една подобна формулировка въпреки опасностите, които крие в себе си, може да бъде възприета, но с известни уточнения. Те се налагат преди всичко от това, че нашите идеи на теокрацията никога не са се проявили в чистите си форми — такива каквито се наблюдават в Западна Европа.
Эта книга рассказывает о Челябинском тракторном заводе, носящем имя В. И. Ленина, о событиях, людях, их судьбах, о трудностях и победах одного из передовых отрядов советского рабочего класса.
Приступая к работе над книгой, авторы понимали, что перед ними стоит нелегкая задача: собрать и обобщить огромный архивный и печатный материал, опросить сотни людей — участников событий, разобраться в обилии фактов, документов, воспоминаний, отобрать из них наиболее важные, интересные, характерные, в которых запечатлелась необычайно богатая история ЧТЗ, а в ней, как в капле воды, — история всей страны.
Около двухсот лет назад трудом российского академика Г. Ф. Миллера «О народах, издревле в России обитавших»[1] открылось изучение алан в отечественной историографии. С тех пор аланская проблема привлекает не ослабевающее внимание исследователей.
Особый интерес к аланам и их истории возник в конце XIX — начале XX века, когда В. Ф. Миллером[2] была окончательно установлена генетическая связь между средневековыми аланами и современными осетинами. Тогда же вышла сводная работа Ю. А. Кулаковского[3], придавшая аланской проблеме небывалую до этого широту исторической перспективы, а археологические разыскания А. А. Спицына выявили общность аланской культуры VIII—X веков Подонья и Северного Кавказа[4].
Эзоповская речь — одно из интереснейших явлений русского искусства дооктябрьской поры. С ней связаны имена крупнейших писателей и публицистов. В предлагаемых очерках рассматривается эзоповская система, сложившаяся на страницах журнала «Отечественные записки» (1868—1884), характеризуются приемы «тайнописи» в дореволюционной публицистике Ленина. В центре изложения — вопрос об общедоступности эзоповского письма, принадлежащий к числу корневых и наименее изученных аспектов проблемы подцензурного иносказания.
Очерки рассчитаны на широкий круг читателей — филологов, историков, всех, интересующихся историей русской общественной мысли.
Въпросът за образуване на българската народност, който е предмет на настоящото изследване, е сложен и многостранен. Неговото изясняване е свързано с разработването на разнороден изворов материал и със систематизирането в проблемен и в хронологичен ред на голям брой данни из областта на историята, археологията, лингвистиката, етнографията, топонимията и антропологията, които отвеждат към далечното минало на нашите земи и на нашия народ. Касае се следователно за едно сложно, комплексно по своето естество проучване на множество факти, събития и процеси, което има за цел да изясни въпроса за образуване на българската народност както в неговата цялост, така и в отделни подробности, доколкото позволява това състоянието на източниците.
Преди да пристъпим обаче към това проучване, което носи конкретно исторически характер, необходимо е да се поставят предварително някои въпроси, които досега не са стояли пред погледа на българските изследвачи. Нужно е да се види какво представлява изобщо „народността“ като специфичен вид „историческа категория“, как тя се създава и развива, какви са факторите за нейното изграждане, кои са основните ѝ черти и признаци и пр.
Великобритания, несмотря на ослабление ее экономических позиций и политического влияния в послевоенные годы, и в начале 70-х годов остается одной из ведущих империалистических держав мира. Роль Англии в экономике капитализма все еще намного больше, чем об этом можно судить по данным о ее доле в промышленном производстве или экспорте капиталистических стран. Британский империализм располагает огромными (вторыми по величине после Соединенных Штатов) инвестициями за границей.
По размерам своих активов и оборотов крупнейшие английские международные монополии находятся впереди западноевропейских и японских монополий. Англия имеет самую обширную заграничную сеть банков и страховых компаний. Нет по существу ни одного уголка капиталистического мира, куда не проникли бы финансовые учреждения Сити. По величине доходов от «невидимого экспорта» Великобритания уступает лишь США. Английская валюта — фунт стерлингов вместе с долларом все еще остается резервной валютой капиталистического мира, а Великобритания господствует в самом крупном валютном объединении — стерлинговой зоне.
Сборник работ выдающегося советского востоковеда Н. И. Конрада посвящен кардинальным проблемам истории культуры стран Запада и Востока. Особенное внимание уделяет автор разработанной им концепции эпох Возрождения и Просвещения в истории Востока.
Первое издание книги Н. И. Конрада, вышедшее на русском и английском языках, вызвало большой интерес в самых широких читательских кругах.
Маленькое государство, расположенное на западном побережье Африки вдоль берегов реки Гамбии и носящее ее имя, не так давно появилось среди независимых африканских стран. Долгое время Гамбия была колонией Англии, что превратило ее в огромную плантацию арахиса. Однобокая специализация хозяйства наложила отпечаток на всю жизнь страны, которая сосредоточилась в порте и столице Батерсте.
В книге живо и ярко рассказывается о природе, населении и особенностях хозяйственной жизни карликового африканского государства.
В настоящия том се обнародва част от научното наследство на проф. Петър Мутафчиев, един от най-изтъкнатите специалисти по история на България, Византия и другите балкански държави през средновековната епоха. Заедно с В. Н. Златарски и Петър Ников Петър Мутафчиев спада към онази група български историци, които работиха най-интензивно през периода след Първата световна война и които поставиха на солидна основа изследването на цяла редица проблеми от историята на българския народ и неговите съседи през далечното минало до навлизането на османците на Балканския полуостров.
Петър Мутафчиев е роден на 4 юли 1883 г. в с. Боснецци, Габровско. Средното си образование завършва в класическата гимназия в Русе (1901 г.), а след това следва история и география в Софийския държавен университет (1906—1910 г.). Още по време на следването си той проявява склонност към научноизследователски занимания и умение да борави критично с исторически извори, което личи от обнародвания през 1908 г. пръв негов труд „Селското земеделие във Византия“ (според убогоя уверихъся).