Йордан Иванов (1872 — 1947) е бележит български учен-академик, професор по старобългарска литература и фолклор в Софийския университет, специалист по история, археология, палеография, етнография. Той бе „един от първите, най-талантливите, прекрасно подготвените строители на българската наука, забележителен специалист в областта на старата българска литература, неуморен научен изследвач, чиито трудове намериха висока оценка не само у нас, но и в чужбина. Без неговото дело ние не можем да си представим науката за нашата стара литература. Делото, което той създаде, е крепка основа, върху която ние днес стъпваме.“¹
Академик Йордан Иванов е чужд на прибързани научни увлечения и хипотези, трезв и критичен при трактовка на научни проблеми. Макар много добре да познаваше изворите — домашни и чужди — за родната история, той предпочиташе постоянно да обглежда отново тези извори, да съзре нещо ново в тях, да му подскажат нова идея. Редом с това той обичаше да работи със самите извори на родната история — стари ръкописи (славянски, гръцки, латински), стари печатни издания, археологически разкопки, приписки по ръкописи, надписи по църкви и манастири, архивни материали.