В историята на европейската цивилизация създаването на българската държава и на средновековната българска култура представлява брънка от свързана верига процеси и събития от етническата, политическата, социално-икономическата и културната обстановка в стария свят. Основаването на организирана държава на славяни и прабългари и кристализирането на една своеобразна материална и духовна култура в нея представляват едновременно резултат и начало. То е резултат от многовековното развитие на славяните и тяхната култура в земите на Средна и Югоизточна Европа, от една страна, и на политическото и етническото израстване на прабългарите в степна Евразия от друга.
Основните съставки на средновековната българска държавност и култура имат следователно дълга предистория. Създадена веднаж, държавата със своята политическа организация, единна икономическа и културна политика улеснява образуването на една нова народност, в която се вливат славяните, прабългарите и някои остатъци от заварено балканско население в нейните земи.
Тази нова, славянска народност, която се нарича българска, става жизнен социален организмъм със свой материален и духовен облик. Тази народност представлява през следващите векове основата на една нова за Европа култура, която преживява многобройни изпитания и сътресения, за да доживее до наши дни.