Книга: Изъ старата българска книжнина. Книга II. Книжовни и исторически паметници отъ второго българско царство
Византийски писатели разказвать, че нѣкои нахлули въ древнитѣ гръцки земи варварски племена пощадили намѣренитѣ тамъ книжни богатства, защото вѣрвали, че гърцитѣ се занимавали съ книжовна дейность, изнѣжвали се и губѣли своитѣ воинствени способности… Едвали човѣкъ на нашего време би се съгласилъ съ подобна преценка за книгата, която за насъ се явява олицетворе-ние и двигатель въобще на цѣлата култура въ нейнитѣ духовни и материални прояви. Началнитѣ вѣкове на срѣ-дновѣковието видѣха наистина цѣло множество варварски племена, които нахлуха въ предѣлитѣ на европейския културенъ свѣгъ.
По-голѣмата часть отъ тѣзи нашестве-ници, обаче, изчезна, безъ да остави почти никакви следи следъ себе си. Задържаха се за вѣковенъ животъ, при това, само онѣзи народности, които успѣха да създадатъ по самобитенъ пятъ или подъ влияние на чужда народность своя култура. Българскиятъ народъ бѣ тѣмко една отъ тѣзи рожби на ранното срѣдновѣковие, която обезпечи сжществуванието си за вѣкове именно като си създаде твърде отрано завидна духовна култура, изразена пре-димно въ книжнината.
Информация о документе
- Формат документа
- PDF, DJVU
- Кол-во страниц
- 480 страниц
- Загрузил(а)
- Лицензия
- —
- Доступ
- Всем
Информация о книге
- Издательство
- СОФИЯ
- Каталог SCI
- История
- УДК
- 93/94. История