Книга: Гръцки извори за българската история. Том VI
Прочее, богоувенчаният и добропобеден върховен глава, комуто и името още от утробата предвещавало царствен облик¹, установил войските си в Македония, когато готвел войната срещу варварите. Тогава [монасите]² взели помежду си твърде дръзко, а и твърде злостно решение да използуват идването му и да му говорят срещу великия благодетел³; те водели и предстоятеля [на Атон] като някакво прикритие за лукавството си. Прочее, когато вървели по пътя, който водел към императора, срещнали великия [отец], който идвал оттам. Те го поздравили и почели по обичайния начин, а той ги запитал за причината на пътуването им.
Всеки започнал да измисля различна причина, но старецът не забравил своята хубава простота и казал с неподправен глас и мисъл: „Отиваме, отче, при императора, за да говорим срещу тебе.“ И [Атанасий], служейки си също със свойствената и обичайна простота — защото трябва човек да си послужи с техните скромни слова, — казал с радост: „Вървете, отци!“ А предстоятелят — пръв и само той — веднага се засрамил от великия [отец], започнал да разсъждава разумно и поискал прошка. Тогава онези замлъкнали, докато Атанасий бил там, но след като се разделили, осъдили прямотата на стареца, обвинили го много и се помъчили да го измамят, да го подведат и да покварят добрия му нрав.
Информация о документе
- Формат документа
- PDF, DJVU
- Кол-во страниц
- 362 страницы
- Загрузил(а)
- Лицензия
- —
- Доступ
- Всем
Информация о книге
- Каталог SCI
- История
- УДК
- 93/94. История