Книга: Български средновековни градове и крепости. Том I. Градове и крепости по дунам и черно море

Между ранновизантийските градове и крепости в Долината на Дунав и Черноморието и изградените върху и чрез техните развалини някои раннобългарски крепости и градове липсва функционална, градоустройствена и културно-историческа приемственост; съществувала е по-скоро топографска, а в някои случаи и топонимична приемственост (Бдин, Дръстър и др.). Археологическите разкопки ясно и недвусмислено показват, че между културния пласт от ранновизантийската епоха и средновековните български останки липсва стратиграфски континуитет; това са две отдалечени и малко свързани една с друга култури. Установеният факт потвърждава направената от Фр. Енгелс констатация в „Селската война в Германия“ относно липсата на континуитет между античността и средновековието: „Средновековието се е развило върху съвсем примитивна основа.

То заличило от лицето на земята старата цивилизация, древната философия, политика и юриспруденция и започнало всичко отначало. Единственото нещо, което то заело от загиналия стар свят, било християнството и няколко полуразрушени, загубили всичката си по-ранна цивилизация градове…“8 Доколкото може да се установи известна приемственост в градския живот в Долината на Дунав и Черноморието, т. е. не се наблюдава главно в големите черноморски градски центрове на юг от Балкана, които едва през първата половина на IX в. били превзети от българите и включени в пределите на държавата. А в тях градският живот е бил в доста голям упадък и се крепял на тесните им административно-църковни, стопански и културни връзки с Цариград. Намаляването на жизнестта им в резултат на българското завладяване довело до превръщането на тези градове в крепости с погранично значение във взаимоотношенията между България и Византийската империя.